Миналото са уроците на всеки човек в Университета на Живота, както са и уроците в училище от детската градина (5-6 годишна възраст) до 11-12 клас (17-18-19 години) независимо дали са ни харесвали или не, на всеки от нас...
"Смехът е плитък; Щастието е повърхностно;
Тъгата прониква до самите кости...", ОШО
Смехът от миналото е „изтръгнат” от спомените
("Смехът е плитък.”);
Щастието е издухано от вятъра на годините
("Щастието е повърхностно”.);
Дълбоко в човека е останала само тъгата
(„Тъгата прониква до самите кости...”)
от нещастните, неуспешни, неприятни случки
и преживявания, предателства в миналото...
Представете си, че сте в непозната джунгла без карта и компас. Оглеждате се наоколо... Изпълва ви страх, объркване... не знаете в каква посока да тръгнете... Страхът ви кара да действате и вие се насочвате в произволно избрана посока и тръгвате през по-редките храсти... Дрехите ви се закачат и раздират от тръни и бодили, драскат тялото ви до кръв, в кожата се забиват малки и по-големи тръни, но вие не им обръщате внимание. Цялото ви същество се е устремило към една единствена цел - излизане от страшната джунгла, а сили ви дава вашият страх...
Много хора, попаднали в тази ситуация избират и тръгват в посока, водеща по-навътре в джунглата. Те се лутат, загубват вяра, отказват се и спират... Други хора налучкват някак правилната посока, водеща към изход от джунглата. И в един момент – ожулени, окъсани, издрани, набодени с тръни и грохнали - виждат пред себе си път - отдясно, идващ от някъде и наляво, водещ за някъде... Изтощени, но окрилени от надеждата, те закретват по пътя в една от двете посоки и след време се спират пред първата срещната възможност, предоставяща им препитание, подслон, прехрана...
В началото тези хора са щастливи, че са живи и имат някаква сигурност за своя живот и съществуване... След известно време те свикват с това си положение, то става рутина и те вече го приемат за даденост... Успокояват се и точно тогава, когато уж всичко изглежда ОК, трънчетата и спомените от миналото, забити в тялото – по- на плитко или по-надълбоко, започват да „напомнят за себе си”:
В първият етап това „напомняне за себе си” е като сърбеж (тягостно чувство, главоболие, чувство на липса на смисъл, неудовлетворение и подобни). Човекът се „почесва”, търсейки и намирайки лесни решения (пие хапчета, ходи на фитнес или на кино, чати във фейсбук..., тоест, намира „заместители” , успокояващи „сърбежа”...)
В следващият етап трънчетата „напомнят за себе си” по-болезнено (появяват се стреса, депресията, недоволство от сегашното положение, страх да не загуби сигурността си, искане и амбиция да има повече и да живее по-добре и по – сигурно, съпроводени от злобата и завистта към другите). През този период човекът изпитва болка, без основателна външна причина, която болка раздува ЕГО-то, замъглява разума, и в резултат – поредица от грешни житейски, професионални или бизнес, решения. В този период, човекът често се разделя с партньора или семейството си, или остава без работа, или фирмата му върви към фалит... Животът е на път да загуби смисъл, въпреки предприетите от човека действия, които – както стана дума, обикновено са грешни.
В третият етап, трънчетата „напомнят за себе си” чрез силната болка!
„Неуспехът и болката са езикът,
с който Животът посочва грешките
на всяко живо същество...”
В този период човекът се чувства сринат в живота: разболява се; от дълго време е безработен; разделил се е с партньора и/или семейството си; има задължения – заеми и кредити, приятелите го забравят; чувството за срам/вина кара човека да се затвори в себе си и да прекарва времето си само със себе си (добре, все пак, че има фейсбук и социални мрежи – кратковременен заместител на самотата...)
През първата част на третия етап човека се опитва неистово да се избави от ситуацията и търси решения извън себе си: ходи по доктори; пие хапчета по предписаните от докторите рецепти; изпраща CV-та по Интернет; включва се в сайтове за запознанства; става член на някой застрахователен или МЛМ бизнес; и така нататък... Свръхактивността е опит за самоотклняване на вниманието от същинския проблем вътре в човека, трънчетата от миналото – вече загнояли и много болезнени... Обикновено, резултатите от свръхактивността са смазващи: развитие на болестта; изпратени 100-200 и повече CV-та с „0”-лев резултат; загубени надежди, време, усилия и пари в МЛМ и застраховането; безрезултатно висене в сайтовете за запознанства, социални мрежи, фейсбук... И НИЩО!
През втората част на третия етап, човекът е отчаян и разтревоженият му ум (ЕГО) „фабрикува” десетки оправдания и причини за неуспехите си: на работа назначават само хора „с връзки”; вече не се търсят специалисти като мен и на моята възраст (40-45-50-55 години); няма работни места; хора много, човеци малко; не останаха подходящи жени/мъже за партньори, за семейство и т.н.; кой ли ще се заинтересува от мен – без работа, без пари, болен...
И, докато човека „гони Михаля из Вселената” навън от себе си – животът отминава...
И малко хора стигат до истината на съществуването:
всички въпроси и отговори; всички проблеми и решения; причината за всички болести и излекуването от всяка една от тях; и всичко друго, за което се досетите – се намира на едно единствено място, което всеки може да види в огледалото – себе си!
Да, душата се е разболяла от трънчетата от миналото, създали всеки проблем в здравето, живота, професията и бизнеса на всеки човек, а с изваждането на трънчетата едно по едно започва и процеса на намиране на решение за всеки проблем.
С няколко думи:
а/ тъгата от миналите провали засилва емоциите,
тревожността на ума;
б/ Тревожният ум блокира разума
и човека ежедневно взема грешни решения
(всеки 8 от 10 възможни решения са грешни)
в/ Тревожният ум, настроен на „вълна” грешни решения
не приема и отрича полезните съвети и решения...
Има много мъдрост в старата българска поговорка:
„Когато Господ реши да навреди на някого,
първо му взема ума! Останалото човека си прави сам...”
Преди няколко дни един човек ме попита какво представляват коучинг програмите ми.
Отговорих с въпрос:
- Можеш ли да пишеш? Да изразиш мислите си писмено?
- Да, отговори, но каква връзка има това с въпроса ми?
- Ето, за да се научиш да пишеш са били необходими:
а/ първо, четири години, през които са те учили на българската азбука и да пишеш прости изречения;
б/ второ, още четири години, за да се научиш да четеш книги и да можеш да преразкажеш прочетеното със свои думи, написано с научените вече, букви от българската азбука;
в/ и накрая – още три години, за да можеш да изложиш своите собствени мисли писмено във вид на есета.
Коучингът е нещо подобно, но много по-кратко (лайф коуч се превежда буквално „учител/треньор по живеене”):
а/ първо, за 21 седмици коучът предава Азбуката на Живота от „А” до „Я”
б/ второ, в допълнителни коучинг сесии предава начините, по които чрез прилагане на Азбуката на Живота човека започна да пише своите прости житейски изречения;
в/ трето, по-нататък човека става коуч сам на себе си, и продължава сам/а да пише своя Живот!
- Аха... замислено отговори човека, никога не се бях замислял за това...
Разликата между 11-те години учене на устен и писмен български език и коучинга, обаче е, че „4 часа разговор, сесия, медитация, обучение с коуч спестява повече от 10 години лутане из джунглата, наречена „Живот”...
1993 - 2014: Чудесата, които се случиха и се
случват в живота на хората и на бизнеса... Те са успели, значи можеш и ти!
Димитър Ташков
холистичен коучинг онлайн
- отговор на всеки въпрос и решение за всеки проблем
- отговор на всеки въпрос и решение за всеки проблем
Индивидуални, групови и фирмени консултации, тренинги,
обучения и семинари - онлайн и присъствено.
стац. тел. 02 – 416 85 67
Глобул. 0898 789 616
Виваком - 0888 780 028
email: dimitar.tashkov@gmail.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар
lifecoachbg@gmail.com