Защо хората вярват на лъжата, а не вярват на истината?

ЛЪЖАТА ДВА ПЪТИ ОБИКАЛЯ ЗЕМНОТО КЪЛБО,
ДОКАТО ИСТИНАТА ОЩЕ СИ ВРЪЗВА ОБУВКИТЕ!

Догма и съмнение

За връзката между религията и интелигентността с професор Серж Лариве от Монреалския университет





"Поздравяваме се, но не си говорим."

Волтер в отговор на въпроса за взаиомоотношенията му с Бог


В средата на миналата година авторитетното научно списание Personality and Social Psychology Review публикува в своя сайт доклад, анализиращ релацията между религия и интелигентност. В отговор на медийния отзвук и започналата полемика, публикацията се появи още веднъж, в разширена версия. Light потърси по въпроса професор Серж Лариве, ръководител на катедра в Монреалския университет, автор на повече от 400 научни публикации. Той е завършил йезуитско училище и е отявлен атеист. Очевидно има стари сметки за уреждане с религията. Неговата специалност са теорията на познанието, интелигентността и научните измами.

Професор Лариве, ще представите ли накратко публикацията?

Изследването обединява резултатите от 63 научни проучвания, осъществени в САЩ, Канада, Великобритания, Белгия и Холандия. На научен език става дума за анализ на метаданни. Сериозните и авторитетни имена, които стоят зад този проект, стигат до заключението, че съществува обратна зависимост между интелигентността и религиозността. Въпросът е много важен, деликатен и отколешен. Темата е вълнуваща и по нея се дебатира постоянно. Докладът дава тласък в търсенето на отговора на въпроса кой и защо вярва, а също така как и защо интелигентните хора развиват собствена система от убеждения.

Изследването обединява проучвания, направени през периода 1928 – 2012 г., които си поставят същите въпроси в различна форма. Петдесет и три проучвания посочват обратна пропорционалност между интелигентност и религия, докато само 10 доказват положителна връзка между тях. Резултатите са обобщени в графики, които показват ясно и недвусмислено, въпреки вариативността им, че повишаването на интелигентността е свързано с намаляване на религиозността. Само две от проучванията откриват връзка между безграничността на познанието като стимул за религиозност. Важен авторски принос е разработената методология за съпоставяне на резултати от различни години и различни подходи.

Интересно е, че подобно на махало, според историческите периоди и социалните тенденции, резултатите от проучванията варират. Обединената информация подкрепя идеята, че интелигентност и религия не вървят винаги ръка за ръка.

Понятието интелигентност е твърде широко.

Съществуват десетина основни вида интелигентност. Някои от тях са създадени по-скоро за обща радост на населението. Проучванията, за които става дума, са на базата на тестове за аналитично мислене IQ. Те не са повърхностни, правени за половин следобед от доброволци, събиращи мнения на улицата край автобусните спирки. Те са най-разпространените и са сред най старите в науката. Това са тестове, които се отнасят до логикоматематичната интелигентност, но и те са критикувани като непълни. Това не им пречи да се използват в над 130 страни.

Другото основно понятие в доклада е религиозност.

Авторите на публикацията го определят като степен на участие в някои аспекти на религията. Например – вяра в свръхестествени сили и обвързаност към тях. Има се предвид вяра в Бог, посещение на религиозни сбирки и институции. Най-често става дума за членове на социални кръгове, свързани с подобен вид практика. Проучването кодира участниците като католици, протестанти или християни, но не се споменава нищо за евреи или мюсюлмани.

Какво привлича хората към религията?

Докладът дава няколко възможни обяснения и откроява четири фактора, които допринасят за притегателната сила на религията.

На първо място, става дума за т.нар. компенсаторен контрол. Религията

създава чувството, че светът е подреден и предвидим, а не хаотичен. При едностранно задълбочаване на личната връзка с Бог (висшестояща сила) се създава и поддържа увереността за повишаване на личната власт. Част от заключенията посочват, че хората, които губят контрол върху личния си живот, намират комфорт в религията, защото тя им подсказва, че светът е под контрола на Всевишния и следователно нищо не е оставено на случайността.

Самоусъвършенстването е вторият фактор, привличащ към религията. Хората са естествено мотивирани да се виждат в добра светлина. Религиите предлагат като върховно постижение получаването на стойност чрез признанието за религиозност.

Често пъти става дума за самовглъбяване, което е присъщо за външната показност на религиозността. Отново достигаме до личната връзка с Бог. Но веднага бих добавил, че интелигентността също създава чувството на високо остойностяване и самочувствие.

На трето място след факторите, привличащи към религията, е самоконтролът. Религията насочва към различни степени към саморегулация или самоусъвършенстване. Класически пример е отговорът на въпроса за предпочитанията: малка награда веднага или голяма награда след време? Второто е критерий за самоконтрол. Бих подчертал, че импулсивността е в отрицателна зависимост по отношение на интелигентността. И нищо не навежда на мисълта, че интелигентността е чужда на самоконтрола.

Религията привлича и с фактора принадлежност. Той се разглежда като връзка със система, която осигурява сигурност в стресова ситуация. Връзката с Бог би могла да се разглежда и като бягство от самотата. Много изследвания потвърждават тенденцията към увеличаване на религиозността по време и след период на самотност. Иначе казано религията е отдушник на самотата.

Еднакво религиозен ли е човек през живота си?

Религията винаги е съпровождала човешката цивилизация. В детските си години индивидът е силно повлиян от семейната среда. Авторите на доклада говорят за силна функционална религиозност, но бих уточнил, че става дума за детска религиозна социализация. Тя е последствие от връзката с религиозността на родителите. Този тип религиозност продължава и при доста тийнейджъри и е резултат от естествената нужда на децата да следват родителските указания. Изключително важен е периодът на следването във висши учебни заведения, където родителското влияние е сведено до минимум и индивидът е подложен на водопади от информация от всякакво естество. Откъсването от семейната среда улеснява съпротивата на общоприетите норми. Интересно е да се подчертае тенденцията на спад на религиозността, когато децата напуснат родния си дом. Може да се говори за чудесни условия за процъфтяване на атеизма. С напредването на възрастта и влошаването на здравословното състояние религиозните вярвания помагат за известно организиране на страха от неизбежната кончина. Въпросът за връзката между страха от смъртта и интелигентността не е засегнат в това изследване.

Как изглежда жизненият път на интелигентния човек и има ли той отличителни белези?

Докладът разглежда корелацията му религия и интелигентност от гледна точка на три фактора – пол, възраст и образование. Жените показват тенденция да бъдат по-религиозни от мъжете. За възрастовия фактор вече стана дума. Образованието доставя информация и вариативни матрици на подход, които създават навик за създаване на хипотези и желанието за тяхната проверка. Хората с висок IQ са в състояние да преодолеят магическото мислене, свързано със свръхестествените сили, и да подходят към несигурностите на живота от рационална критико-емпирична гледна точка. За тях Бог е хипотеза. Определено може да се твърди, че интелигентните хора прекарват повече време в учебните заведения. Те имат тенденция да бъдат атеисти, тъй като са неконформисти и неподчинени. За тях е характерно, че се съпротивляват повече на догмите. Съдбата им е трудна, тъй като се противопоставят на вътрешногруповите правила и религиозните вярвания. Отличава се и фактът, че хората с по-високо образование гравитират по-далеч от религиозно-социалните конвенции и се ориентират към по-скоро рационални системи. За разлика от вярващите, те нямат готови формули и използват аналитичен подход, когато търсят отговори на нестандартни въпроси. Почти анекдотично звучи твърдението, че интелигентността стимулира дългия семеен живот. В това отношение много фактори оказват влияние, включително и възрастта, тъй като се оказва, че хората с по-висок коефициент на интелигентност встъпват в брак на по-зряла възраст. Статистиката на разтрогнатите бракове подчертава обратно пропорционалната връзка между интелигентност и развод. Обяснението е, интелигентните хора планират по-ефикасно и по-малко импулсивно и се адаптират към промените. Тенденцията да бъдат женени е силно подчертана при тях.

Имате ли любим абзац от доклада?

Силно показателен за мен е цитираният експеримент на Люис Термън от Станфордския университет, започнал през 1925 г. В него той идентифицира над 1500 деца, известни като "термитите", притежаващи коефициент на интелигентност между 135 и 151. В продължение на повече от три десетилетия неговият екип следи много фактори от тяхното развитие и отбелязва сравнително ниската степен на тяхната религиозност. Повечето от тях са с няколко научни титли, степени и звания. Подобно е изследването на децата от училището «Хънтър», тествани през 1937 г. и през 1987 г.. За 50 години те показват идентични резултати като висок коефициент IQ и ниска степен на религиозност. Тези резултати се подкрепят от паралелните изследвания на института «Галъп», който по различни поводи измерва религиозността на населението на САЩ.

Докладът ми допада и с това, че авторите не крият разногласията помежду си в тълкуването на данните и формулирането на заключенията. В някои случаи влизането в църква не е свързано с религиозни вярвания. Въпреки белите си петна публикацията дава надеждна информация за обратната връзка между религия и интелигентност.

Вероятно за българските читатели ще е интересно да се запознаят със сравнителната таблица между догматичното и формалното мислене, свързани с двете понятия, за които става дума - религия и интелигентност. Нека приемем тази таблица като продължение и обобщение на разговора ни за тях.

Догматично мислене
 
Формално мислене
 
1. Не допуска разделянето на информацията от нейните източници.
 
1. Позволява разграничаването на различни променливи елементи.
 
2. Ограничава информацията до източници, преценявани като достатъчни.
 
2. Търси разнообразие на източниците на информация.
 
3. Оценява разсъжденията и информацията като истинни или неистинни според това дали произхождат от висшестояща инстанция; тяхната правдивост не се подлага на съмнение.
 
3.Оценява разсъжденията и информациите като истинни след проверка, независимо от висшестояща инстанция.
 
4. Не допуска информация, която се противопоставя на ценностната система.
 
4 Съобразява се с информацията от различни източници.
 
5. Поддържа съвместното съществуване на противоречащи си твърдения в рамките на една система.
 
5.Позволява логичното отхвърляне на противоречията.
 
6. Блокира евентуалното влияние на логическото разсъждение върху ценностната система.
 
6. Търси и различава елементи като истинни и съмнителни.
 
7. Отрича всичко, което противоречи или заплашва ценностната система, а оттам и вярванията.
 
7. Преразглежда всяка хипотеза, когато се появят противоречащи данни.
 
8. Блокира осъзнаването на несъстоятелността на своите оценки или влиянието на противоречащи факти.
 
8. Подлага на критика собствените си разсъждения, проверява валидността на заключенията си в светлината на различни информации.
 
9. При решаването на проблеми, се обляга на личните убеждения и вярвания, което ограничава отварянето към множеството възможности
 
9. при решаването на проблеми, подхожда комплексно и разглежда всички възможни решения; личните вярвания са само част от възможностите.
 
10. защитава едно мнение и пречи на откриване на прилики и разлики  между него и други гледни точки
 
10. включва различни гледни точки и да се съобразява с техните прилики и разлики.
 

                                                                                                                 Източник: 



Няма коментари:

Публикуване на коментар

lifecoachbg@gmail.com